English
This post is also available in: English
Велико Търново ми е топ място за уикенд бягство. Живяла съм там 5 години и е един от любимите ми градове в България. Винаги когато съм там ме обзема носталгия, защото за мен всяко място, всяка улица, всеки парк носи спомени. Красивата ни стара столица предлага от всичко по много – история, култура, добра храна и нощен живот.
С какво се придвижвахме?
До Търново се стига лесно както с кола, така и с автобус. Разстоянието от София, Бургас или Пловдив е около 200-250 км. Ако решите да пътувате с кола, проверете предварително дали към мястото, където ще отседнете има паркинг. Разстоянията в града са малки, така че придвижването по време на престоя ви там може да бъде предимно пеш. Ние пътувахме с автобус от София, а времето за пътуване беше малко над 3 часа.
Къде отседнахме?
За престоя си избрахме хотел Студио, който ни спечели със стилния си интериор и удобното местоположение близо до основните забележителности. Това, в което истински се влюбихме обаче, беше уникалната гледка към Царевец. А хората, които работеха в хотела бяха толкова усмихнати и мили, че беше истинско удоволствие да се говори с тях. Ако имате нужда, ще ви дадат съвети за местата, които да посетите или кои са добрите ресторанти и барове в града. Закуската беше внимателно подбрана, приготвена на място и много вкусна. А бухтичките и домашното сладко от горски плодове бяха перфектен начин да започнем деня си.
Къде се хранихме?
В централната част има много заведения, но аз с две ръце гласувам за любимото ми EGO, където правят най-вкусните пици в града, цените са приемливи, а обслужването е повече от перфектно. Един от най-известните ресторанти във Велико Търново е и най-стария от веригата “Щастливеца”. В ученическите ми години, това ни беше едно от любимите места за хапване. Интериорът е претърпял промени през годините, но храната си е все така вкусна. И двете места освен вкусната храна. ще ви предложат и красива гледка към Янтра и паметника Асеневци (или както ние си го знаем “Конете”). След дългата разходка на Царевец си хапнахме и вкусна скара в едно от заведенията на площада пред крепостта.
Какво видяхме?
Ако имате възможност да видите спектакъла “Звук и светлина”, не го пропускайте. Аз съм го гледала безброй пъти и всеки път ми спира дъха – обожавам го. Шоуто се излъчва безплатно на всички национални празници, а през останалото време можете да го гледате срещу заплащане. Цената на билета е 25 лв. в случай, че се събере минимума от 32 зрители, а за предстоящите излъчвания можете да се информирате тук. Ние извадихме късмет и първата вечер го гледахме безплатно от терасата на хотела.
На следващия ден се разходихме на Царевец. Съветвам ви винаги да си носите бутилка вода там и през топлите месеци да не забравяте слънцезащитата. След разходката отидохме и до църквата Свети Четиридесет мъченици, която е една от най-емблематичните средновековни храмове в района. Построена по времето на цар Иван Асен II, в чест на победата му в битката при Клокотница. На 22 септември 1908 г. в същата църква е обявена Независимостта на България.
След като хапнахме, се отправихме към Самоводската чаршия, където разгледахме занаятчийските работилнички, а след това се разходихме по любимата ми улица Гурко, която най-добре е съхранила възрожденския дух на града. Там къщичките са струпани сякаш една върху друга, а атмосферата е много романтична.
Какво не направихме, а трябваше?
Не успяхме да отидем до крепостта Трапезица. За съжаление се оказа, че не не можем да стигнем до там пеш. По същата причина не посетихме и Паркът „Мини България“, където са разположени десетки миниатюри на най-известните забележителности в страната.
