Един месец без социални мрежи. Какво се случи?

This post is also available in: English

Преди месец предизвиках себе си да изляза извън социалните мрежи. Осъзнавайки колко много изпускам, докато чакам поредната нотификация, реших, че целия ноември няма да ползвам Фейсбук, Инстаграм и Туитър. Едва ли е по-трудно от отказването на цигарите, които спрях преди година и половина.

За да разберете по-добре решението ми, нека ви разкажа накратко ежедневието ми. Събуждане в 7:30. Непосредствено след алармата, посягам към телефона и започвам сънено да скролвам из Фейсбук, да не би случайно да съм пропуснала нещо хипер-мега-важно в 8-те часа сън. Влизам в банята и оставям телефона да се дозареди. През това време кафето е станало готово и докато го изпия, разглеждам снимки в Инстаграм. Мъничко се депресирам – хората събират тен облегнати на някоя палма, а аз трябва да ходя на работа. Не може ли и на мен така да плащат, за да се излежава под палмите. Може, Ани, може, ама не виждаш ли те какви са хубави и млади и имат красиви коси и секси тела, а ти имаш чорлава коса и сенки под очите, а на всичкото отгоре дупето ти малко е започнало да увисва. Кой ще ти плати да се показваш по бански? Я отивай да работиш, че сметки имаш да плащаш.

Докато се тътря към работа, преглеждам какво се случва в Туитър. Все пак трябва да се заредя със смешки, които после да разказвам на колегите и да ме мислят за забавна. На работа оставям телефона, но не пропускам всяка свободна минута да погледна, дали няма нещо интересно онлайн. През обедната почивка в едната ръка имам сандвич, а с другата скролвам. Прибирам се и оставям телефона да се зареди, а през останалата част от вечерта всичко се повтаря.

Дотолкова бях свикнала с тези навици, че телефонът се превърна в продължение на ръката ми. Изпадах в тих ужас, ако батерията ми падне под 30%. Гаджето постоянно се сърдеше, че само гледам екрана и не го слушам. И изобщо прекарвах повече време онлайн отколкото в реалността. Започнах все по-често да се сравнявам с другите. Как те постоянно пътуват и се снимат на хубави места и с красиви дизайнерски дрехи, а на мен всичките ми пари отиват за наема, сметките и евентуално някоя рокля от Zara или H&M и то на намаление. Чувствах се толкова зле, че напоследък бях изгубила и желание да блогвам. И така реших да си почина и да събера малко вдъхновение офлайн. Защото когато нещо те кара да се чувстваш зле, трябва да се отървеш от него. Поне за малко.

През първата седмица реакциите бяха основно на изненада и скептицизъм. Никакъв шанс! Няма да издържиш и седмица! Ама как така блогър без социални мрежи? Ама те хората ще забравят за тебе и като се върнеш ще трябва да започваш от нулата… Това са само част от коментарите, които получавах в отговор на начинанието ми. Аз пък с изненада открих, че Фейсбук и Инстаграм изобщо не ми липсват и всъщност ми дойдоха много повече идеи и вдъхновения за блога, докато гледах филми или разглеждах списания, а и докато бях навън, просто защото не бях забила нос в телефона.

Не бяха рядкост и моментите, когато Фейсбук наистина ми трябваше. Оказа се, че е невъзможно да намериш парти програмата на някой бар и трябва да помолиш някой да я изтегли и да ти я прати. Не че много ходя по бароове, ама искам да съм добре информирана… за всеки случай. Когато много исках да си покажа новите снимки, обикалях колежките с телефона, а те кимаха одобрително и вдигнаха палец за лайк. През последната седмица трябваше да паузирам експеримента си за около минута. Спешно се наложи да си намеря превоз от вечерта за следващата сутрин към Бургас. На връщане открих Tripinfy – платформа за споделено пътуване , която ми се стори много по-удобна и лесна за ползване от Фейсбук групите.

За един месец без социални медии си починах добре от всичкия онлайн негативизъм, хейт и позьорство и се оказа, че хората пак намираха начин да ми покажат всички смешни глупости и клипове на котки. Приятелките ми временно преместиха чат групата ни от месинджър във Вайбър, защото може и да съм на соушъл детокс, ама от тях детокс не мога да имам. Така казаха те. И да, бях си позволила да ползвам Вайбър като средство за комуникация с близки и приятели, защото реших, че смс-ите са твърде олдскул. Може би ще се изненадате, но се оказа, че и без Фейсбук имам приятели и времето с тях е много по-приятно, когато телефонът е в чантата ми.

В заключение, ето крайният резултат от един месец без Фейсбук, Инстаграм и Туитър:
Изгледани сериали: 2
Прочетени книги: 4
Инстаграм последователи: -5
Фейсбук известия: 124
Съобщения: 11
Чернови на блог постове: 8
Батерия в края на деня: 94%

Извод: Да излезеш от социалните мрежи е по-лесно отколкото да откажеш цигарите, но също толкова полезно.