Къде ми отиде късмета?

Мода февруари 25, 2017

This post is also available in: English

Имах най-странната седмица евър! По принцип не се броя към каръците, но след тези дни всеки песимист би ми завидял. Първо бойлерът вкъщи се повреди и се наложи да си взимам душ с помощта на кофа, пълна с претоплена вода. Нямаше как да си измия косата и няколко дни бях на сух шампоан и вързана на конска опашка. Не мога да ви опиша какво щастие беше, когато монтираха новия бойлер. Стоях цял час в банята!

На работа всички хаховци се падаха все при мен. Караха ми се, псуваха ме, заплашваха ме, правеха се че припадат, размахваха лъжици срещу мен, в космоса ме пращаха и изобщо работното ми място беше като сбирщина от контингента на Съдебен спор и Господари на ефира. Явно от топлото време им се отвориха чакрите и рецепторите и започнаха по-осезаемо да получават сигнали от кораба-майка.

А като споменах за топло време, градината вкъщи се напълни с кокичета, скоро чакаме и лалетата, така че ѝ се вижда края на зимата. Нямам търпение да прибера зимните дрехи и да извадя флоралните рокли. Мисля това да е последният ми зимен блог пост. Този черен мъхест пуловер скоро ще бъде скрит дълбоко в килера, заедно с приятелчетата си. Полата от тюл мисля да си я нося и през пролетта, въпреки че съм си харесала подобна в розово. Да, отново розово, вече не знам какво ми става. А пък шапката съм ви я показвала вече два пъти (тук и тук), но какво да се прави, като ми е толкова любима. Взех си я през есента от един секънд хенд и си я нося цяла зима, въпреки че ми е малко голяма. Или пък главата ми е малка, знам ли. Добре, че поне ушите са ми големи, за да я подпират.

Този път май прекалих с писането, така че препоръчвам да започнете да скролвате надолу и да разгледате снимките. Те са по-интересни.