Перфектно несъвършена

И така, мили ми лисички, след кратко затишие, аз пак съм тук. С всеки пост си обещавам, че вече ще съм по-редовна с блога, ама все не ми се получава. Или работата е много или е твърде горещо навън или вали или ме мързи или не намирам кой да ме снима. Всеки път нещо се обърква, плановете пропадат, а красиви рокли си висят тъжно в гардероба и чакат да бъдат снимани.

Последния месец толкова много ми се снимаше, а все нещо сe случваше и аз бях една крива, кисела и сърдита. Изтормозих Тери, после ѝ се разсърдих, че не си е взела фотоапарата и трябваше да снимаме с моя, който вече за нищо не става, а има блогъри, които снимат с телефоните си и пак снимките им се получават супер яки. Не умея да позирам кой знае колко добре, нито да си обработвам снимките, а сянката от шапката ми пада точно върху лицето и направо щях да откача.

Обаче тези дни се замислих за нещо. Не трябва да ми пука. Не е нужно да се сравнявам с другите, защото аз съм си аз. Не е нужно снимките ми да са перфектни, защото аз самата не съм. Да, иска ми се да съм истински блогър, снимките ми да приличат на едиториали за известни модни списания, но съм си най-обикновена морска лисица, с куп недостатъци и блог, в който влагам цялото си сърце. И само за протокола: нося рокля Bershka и шапка H&M от намаленията, китайски обеци и обувки не помня от къде.