Милано по момичешки

This post is also available in: English

Ако ме следвате в Инстаграм, вече сте видяли снимките и сторитата ни от Милано и сте прочели по малко за приятелките ми. От много време обмисляхме да отидем някъде заедно и не знам защо го осъществихме чак сега. Резервирахме билети набързо и единодушно избрахме апартамент за нощувките. Очаквах, че подобно пътуване по женски ще е като приказката за орелът, щуката и ракът, но изобщо не беше така. Събрахме се в денят преди полета, за да си съставим план, който после почти не спазвахме, а правихме далеч по-забавни неща.

С какво се придвижвахме?

Пътувахме с WIZZ, а двупосочния билет беше € 30 (или € 20 с WIZZ Discount Club). Допуснахме грешка като си купихме билети отделно и така стояхме на отдалечени места, но за следващото пътуване ще направим обща резервация. От летището до централната гара в града стигнахме за около час с автобус, като двупосочния билет беше € 13. Във всички пътеводители бяхме прочели, че двупосочния е € 9, но явно са вдигнали цените. Или пък попаднахме на автобус-копърка? От метро станцията си взехме карти за 48 часа (€ 8,25), които важат за всички линии на градския транспорт.  Има и карти за 24 часа, които са на цена € 4.50.

Къде отседнахме?

Нощувките ни бяха в Bocconi Hintown House, като едва ли ще се изненадате, че го избрахме заради ниската цена и инстаграмабъл интериора. В описанието пише, че е таванско помещение, но всъщност е сутерен, преустроен в студио на две нива. Студиото беше светло и просторно и единствения съществен минус, за който се сещам беше, че липсваше сешоар, а беше описано, че има такъв. Локацията на апартамента беше много удобна, близо до станция на метрото и на 20 минути пеш от Дуомо. Преди да отидем бяхме отчели, като минус и отдалечената “рецепция”, но в крайна сметка дефектът се оказа ефект, защото имахме време да се разходим и там.

Къде се хранихме?

Когато пътуваш до Италия, храната е важен елемент от цялото изживяване, затова си имахме план дори какво да ядем. Вечер избирахме ресторанти в интересни райони, като Навили и Брера, където хапвахме предимно пица и паста. Една от вечерите бяхме решили, че няма да ядем, а само ще пийнем просеко, но попаднахме на откриването на нов ресторант и получихме бонус – вкусна почерпка. Сутрините закусвахме кроасани, сандвичи и капучино в малки не-туристически кафенета, препоръчани от местните.

Какво видяхме?

Пристигнахме в Милано сутринта и тъй като регистрацията на рецепция се случва след 14:00 ч. оставихме там багажа и решихме да оползотворим чакането с разходка в района.

Първата ни спирка беше замъкът “Сфорца”, който е бил построен през XV век от Франческо Сфорца върху руини от по-стара крепост. Днес там се помещават множество музеи и галерии, а градините са супер за снимки. До двореца се намира парк Семпионе, в  който си направихме кратка разходка, за да стигнем до Арката на мира. Желанието ни беше да хапнем пица наблизо, но никъде нямаше места и затова си взехме храна от магазина и хапнахме близо до арката.

Вечерта се разходихме край каналите в квартала Навили. Мястото е много очарователно и лежерно, а залезите там са много красиви. Заобиколени са от много уютни кафенета и ресторанти, арт ателиета и малки магазинчета за вино.

Ден 2 беше дъждовен, затова решихме да го използваме за разходка из Фондационе Прада. Благодаря ти, Тери, че толкова настояваше да отидем там! Разходката из Фондационе Прада беше уникално преживяване, за което ще ви разкажа скоро в отделна публикация.

На следващата сутрин закусихме и се отправихме към топ забележителностите на Милано – Дуомо и Галерия Виторио Емануеле. Разходихме се из музея Новеченто, където се насладихме на изкуство от 20-ти век и различни аудио-визуални инсталации, а от последния етаж се открива красива панормна гледка към Дуомо.

Последната вечер използваме за разходка в квартала Брера, който е нещо като исторически център на Милано и е с много артистична и бохемска атмосфера.

Какво не направихме, а трябваше?

Оставихме за следващия път галерията Брера, която е дом на над 600 произведения на изкуството, създадени в периода от 14-ти до 20-ти век. Не видяхме също и Тайната вечеря на Леонардо да Винчи, тъй като се изисква предварителна регистрация поне месец-два по-рано и пак не е сигурно, че ще има свободни места. Това, за което най-много ме е яд обаче, е че не пихме кафе в бара на Фондационе Прада, който е по дизайн на Уес Андерсън.

Предвид колко достъпна дестинация е, със сигурност ще посетим Милано отново, така че всички допълнителни съвети и препоръки са добре дошли в коментарите по-долу.