Не мога да пусна лятото да си отиде

This post is also available in: English

Лятото изтече

“В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
Но не мога – аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.”

Тези стихове на любимата Петя Дубарова описват най-добре как се чувствам в края на лятото. Знам, че в предишния пост бях написала, че съм готова да посрещна есента, но май сбърках. Няма да си правя равносметки за изминалите няколко месеца, но веднъж един приятел ми беше казал, че на всеки 3 години се пада поне по едно епично лято и това беше точно такова. Есента е прекрасна, но сърцето ми принадлежи на лятото и аз не съм готова да го пусна. Още не! Ще взема най-доброто от всеки слънчев миг и ще си нося летните дрехи поне до края на Септември. Е точно с този аутфит едва ли ще оцелея на 15 градуса, но искахме да снимаме нещо типично морско и отпускарско за този последен летен пост. А какво по-подходящо от ленена пола, къс топ и плетена кошница?